Затворен в минали спомени, бъдеще бляскаво си обещава,
през мъжки сълзи отронени, настоящето пропуска, осъзнава.
Не могат да бъдат прогонени, ден след ден ги изживява,
хора като фигури картонени, приближи ли се ги опожарява.
Чувства се безполезен, макар от себе си толкова да дава,
не е някой разглезен, от отговорност никога не се скатава.
Към всеки е любезен, а всеки без причина на пътя му застава,
стиска юмрук железен, напред без да спира продължава.
За света съдба добра, единствено макар да пожелава,
някой пак прибра, това едно нещо което ги сплотява.
Раса в своята зора, а с такива темпове пожълтява,
защото щом светне искра, някой бързо я погасява.
No comments:
Post a Comment