What you can't see

Затворен в минали спомени, бъдеще бляскаво си обещава,
през мъжки сълзи отронени, настоящето пропуска, осъзнава.
Не могат да бъдат прогонени, ден след ден ги изживява,
хора като фигури картонени, приближи ли се ги опожарява.

Чувства се безполезен, макар от себе си толкова да дава,
не е някой разглезен, от отговорност никога не се скатава.
Към всеки е любезен, а всеки без причина на пътя му застава,
стиска юмрук железен, напред без да спира продължава.

За света съдба добра, единствено макар да пожелава,
някой пак прибра, това едно нещо което ги сплотява.
Раса в своята зора, а с такива темпове пожълтява,
защото щом светне искра, някой бързо я погасява.

name in progress...

Беше седнал на стола си , леко се поклащаше,
въздушните целувки само той знае на кого пращаше.
Успокояваше се мислейки, че много време му оставаше,
но не знае, че не той, него времето притежаваше.

Гледаше хората, усмивка и щастие те притежават,
дръпна бавно от цигарата и се зачуди как успяват.
Дали бяха глупави или знаеха някаква тайна,
може би бе загриженост, макар и малотрайна.

Тогава осъзна, въздъхна,  изпусна пушека бавно,
смееше се над самотата си, макар и да не му беше забавно.
Не искаше другите да разбират, гордостта не му позволява,
въпреки, че болеше, все едно през вените му течеше лава.

Бавно умираше от вътре, болеста му беше такава,
колкото и да опитваше никое лекарство не го спасява.
Единственото което ще го спаси от живота суров,
е да почувства загриженост човешка и малко любов.

Mental battle

Във всеки човек, битка различна протича,
един седи и чака чудо, друг през нея тича.
Аз съм от третия тип, движещ се по бавната лента,
защото битка се печели, когато улучиш момента.

За някои глупава, за теб най-желана цел,
за някои си мишка но знаеш в себе си, че си орел.
Опитват се да те съдят, без да им е ясно,
това което те мразят, за теб е най-прекрасно.

Седи срещу теб и незабелязано с думи те ранява,
без историята ти и душевния ти стон да познава.
Мислейки, че проблема ти само в главата съществува,
седи и ти се смее, вместо с теб да общува.

Казваш си : "Те просто не ме познават.",
тъй лесно за чужди истини, присъди дават.
И седи там човека, мълчи и не се обажда,
знае той, не в мир а в битка герой се ражда.

Брада.

Това е нещо най-свещено за човека,
да подържа пишка твърда и брадата мека.
И всеки готин мъж такава има,
изглежда добре и те топли цяла зима.

Дава нечовешка храброст и сила,
през вековете брадата само жени е грозила.
Ако искаш нещо да се свърши, довери се на брадат,
има хора които не разбират и просто наричат те космат.

Красива, дълга и в различни форми,
брадата ти осигурява издигащи се платформи.
Промени се модата през 21 век,
брадата я няма и човека вече не е човек.