Рибата, отново заблудено обикаля, движи се и плува,
чуди се има ли смисъл заради който съществува.
Колкото и да се движи напред и назад,
дърпа я обратно този житейски водопад.
Орисана под водата с други риби да живее,
да има крила вместо перки да пожелае дори не смее.
Но целите и са в небето ще и потрябват явно,
усети се рибата и почна да еволюира бавно.
Сега е повече от риба, от птица по-малко,
на този етап да остане ще е доста жалко.
Дали ще се издигне сам или ще бъде издигнат с кука,
за такива подробности, вече спря не му пука.
Ще влезе като грамаж, в нечий черен тефтер,
или ще продължи и по-късно ще има хайвер.
С такива важни мисли, главата му бе пълна,
но докато мислеше над тях, водопада го погълна.
