...

Обвива всичко тъмнината, поглъща в себе си дълбоко,
от мисли прекалено тежка е главата, за да я държи високо.
Седеше сам там в  мрака, тихичко започна да бълнува,
глупака унило чака, друг за него да се поинтересува.

Чух глас в тъмнината, огледах се видях, че никой няма,
" Това съм аз душата." - чу се - "С теб ще бъда пряма.".
"Не се плаши от мрака, той е  другата ти половина",
изчезна без отговор да чака. Осъзнах, че без мрака ще загина.

Дълбоко в себе си разбра, ясно бе посланието,
това е житейската игра, с едно правило - желанието.
Не може нещо да те победи, ако вече в теб съществува,
тъмнината оставя само следи, там където добро се жадува.