Есен

И дърветата плачат щом дойде есента,
листата им се стичат както стича се сълза.
Слънцето показва все по-рядко светлия си лик,
едва, едва се чува и небрежен детски вик.
Времето минава бавно и по него само пустошта остава,
Вчера зелен човек, днес пожълтява.
И след залез, изгрев идва тази надежда стига,по-добре от живота пожълтял а не в душата с ръждясала верига.