Красивите неща

Събуждаш се сутрин и мислиш, че живота ти е сив,
може би е време да смениш своя житейски обектив.
Време е да погледнеш на нещата от красивата страна,
загледай се в звездите и луната през нощта.

През деня да се радваш и на слънцето горещо,
да откриеш хубостта на всяко нещо.
Птицата как във въздуха се рее,
щурецът как отвън своята песен пее.

На извивките природни, на дървото зелено,
как при смяната на сезоните има по нещо променено.
Мравката малка как се труди безспир,
хоризонта далечен и неговата шир.

И човека е красив нали има той душа,
а красотата на душата е, че има свобода.
И ако някога далеч си ти от тез неща,
затвори очи и полети на нейните крила.

Машинизация

Превърнаха се хората в безмозъчни роботи,
за лъскава парцалка, всеки всичко ще работи.
И освен алчност, вече друго чувство не усеща,
малкото роботче командвано от машината зловеща.

А машината зловеща, се нарича депутат,
и втълпява на народа, че е болен и сакат.
Външно като нас е но отвътре в тъмнина се дави,
нашият народ зад парите той постави.

Но машината дали трябва да виним изцяло,
малкото роботче, има глава на своето тяло.
Ще се мине време и то ще разбере,
не става промяна без душа и без сърце.

Есен

И дърветата плачат щом дойде есента,
листата им се стичат както стича се сълза.
Слънцето показва все по-рядко светлия си лик,
едва, едва се чува и небрежен детски вик.
Времето минава бавно и по него само пустошта остава,
Вчера зелен човек, днес пожълтява.
И след залез, изгрев идва тази надежда стига,по-добре от живота пожълтял а не в душата с ръждясала верига.