...

Обвива всичко тъмнината, поглъща в себе си дълбоко,
от мисли прекалено тежка е главата, за да я държи високо.
Седеше сам там в  мрака, тихичко започна да бълнува,
глупака унило чака, друг за него да се поинтересува.

Чух глас в тъмнината, огледах се видях, че никой няма,
" Това съм аз душата." - чу се - "С теб ще бъда пряма.".
"Не се плаши от мрака, той е  другата ти половина",
изчезна без отговор да чака. Осъзнах, че без мрака ще загина.

Дълбоко в себе си разбра, ясно бе посланието,
това е житейската игра, с едно правило - желанието.
Не може нещо да те победи, ако вече в теб съществува,
тъмнината оставя само следи, там където добро се жадува.

21 Век.

Пустота е брат, хората са станали студени,
срамота е брат, че са толкова озлобени.
В материалното брат, са толкова пленени,
все едно монети брат, текат в техните вени.

Няма брат, кой усмивка да ти даде,
забравиха брат, какво е да си безгрижен като дете.
Разбирам брат, страх ги е някой да не ги предаде,
защото често брат, това е човека клел се за тях да умре.

Обаче има брат, много хора добри,
видях я брат, чистотата в техните души.
Пълни са брат, с усмивки, сълзи и мечти,
ако искаш брат, да виждаш хора добри.
Не е зле брат, да се промениш и ти.

Капката съдбовна

Спуска се по стъклото капката дъждовна,движи се без реална цел и без посока.
Макар и тя да носи енергия духовна,губи се в на другите капки потока.

И спуска се по отреденият и път,от другите никой не я различава.

Не подозира, че е създател на дъждът,и не смее да се противопоставя.
Не смее или не знае, че го може,тя изпълнява плана и мълчи.
И всеки знае го.
О, боже,капката променя дали дъждовна или от нечий очи.

Социалните мрежи

В социалните мрежи отново  реших да сърфирам,
чувство неприятно все едно на гей парад се намирам.
Цици показват, интелекта не е важен,
в общество на простаци се чувствам аз прокажен.
Младата кифла публикува странен статус,
и в мен нахлува пак онзи познат патос.
Снимки голи с силен дъх на алкохол,
поства на стената съществото със странен пол.
Сбирщина на простаци, не че искам да се ежа,
но не е за мен братче социалната мрежа.

Красивите неща

Събуждаш се сутрин и мислиш, че живота ти е сив,
може би е време да смениш своя житейски обектив.
Време е да погледнеш на нещата от красивата страна,
загледай се в звездите и луната през нощта.

През деня да се радваш и на слънцето горещо,
да откриеш хубостта на всяко нещо.
Птицата как във въздуха се рее,
щурецът как отвън своята песен пее.

На извивките природни, на дървото зелено,
как при смяната на сезоните има по нещо променено.
Мравката малка как се труди безспир,
хоризонта далечен и неговата шир.

И човека е красив нали има той душа,
а красотата на душата е, че има свобода.
И ако някога далеч си ти от тез неща,
затвори очи и полети на нейните крила.

Машинизация

Превърнаха се хората в безмозъчни роботи,
за лъскава парцалка, всеки всичко ще работи.
И освен алчност, вече друго чувство не усеща,
малкото роботче командвано от машината зловеща.

А машината зловеща, се нарича депутат,
и втълпява на народа, че е болен и сакат.
Външно като нас е но отвътре в тъмнина се дави,
нашият народ зад парите той постави.

Но машината дали трябва да виним изцяло,
малкото роботче, има глава на своето тяло.
Ще се мине време и то ще разбере,
не става промяна без душа и без сърце.

Есен

И дърветата плачат щом дойде есента,
листата им се стичат както стича се сълза.
Слънцето показва все по-рядко светлия си лик,
едва, едва се чува и небрежен детски вик.
Времето минава бавно и по него само пустошта остава,
Вчера зелен човек, днес пожълтява.
И след залез, изгрев идва тази надежда стига,по-добре от живота пожълтял а не в душата с ръждясала верига.